Когато влезе

когато влезе
беше есен
очакване за залез
и тревога  
представих ти се
отдалеч  усетих
мирис на душа 
изгонена
в дъжд от сълзи  
от родните

цвете от пчели
раздаващи мечти
очаквани
очакващи
очакване
за доброта
във всеки дъх

потокът обгръща
краката ти

ако беше дърво
щеше да си череша
сочна и сглобена
от хиляди сърца 
по двойки сплетени
блестящи над 
лятото

ти си май
когато вали

кокиче което
пронизва
кората на 
стария бук

 
ти си надписите
след филма
на който съм плакал

когато остана
се върна луничката
в живота ми
и носа ми вече е цял


Популярни публикации от този блог

Изрезки

14102019

аман