Огледало

   Приятелю, как само ти завиждам! Чак се дразня на себе си…Всеки ден пред теб застават хиляди красиви жени и започват да се кълчат, усмихват, ядосват, всъщност няма значение, какво ще правят, важното е, че ти си центъра на внимание и то без да си промълвил нито дума. А аз трябва всеки ден да поддържам сваляческия си имидж, да ги черпя кафета, да ги разсмивам и още куп глупости, за да стигна до твоя резултат. Това наистина ме изморява и вече искам да не ми се налага да го правя, но всичко около мен се върти около това и като почнеш от шефката, и стигнеш до продавачката нямам друг път освен този на Казанова. Но чакай защо не опитам да влезна в теб. Така ще мога да си почина малко, без да забравям нежните женски извивки (протяга ръка към огледалото и се опитва да бръкне вътре). Не става! Как пък винаги се появява друга ръка и ми пречи. Да, бихте ми казали, че това е глупава констатация и ясно, че така ще стане. Но погледнете нещата от друг ъгъл, ако не ставаше така ние щяхме да си влизаме вътре и да си почиваме от този свят. Колко хубаво щеше да бъде това !... И какво ли щяхме да намерим вътре? Сигурно щеше да е някакъв паралелен свят, както е антиматерията. Но да не се увличам в научни приказки, а да се върна на въпроса: „Какви са причините ми сега да счупя това огледало от завист?”. Първата беше свързана с жените, а втората се отнася до това, че няма свое отражение и не може да види, че примерно носът му е голям или че косата ми е мръсна. И това, като се замисля, е още по-голяма полза, защото то никога няма да се съмнява в своята красота. Така подобно на монасите, на които е забранено им е забранено да се оглеждат в манастирите, така и огледало би се отдало на по-възвишени неща. Сигурно и затова отразява по-голямата част от светлината, защото то просто си има предостатъчно вътрешна такава… Погледнете се,  дами и господа. Хубаво се погледнете. Нали не отразявате никаква светлина? И подобно на мене бихте намразили огледалото, пред себе си, за тази негова способност. 
  Третата причина за посегателство върху неговата цялост е това,  че то има възможност  да приема всякакви образи, т.е. може да бъде всеки, винаги когато си поиска. И това вече ме изкарва извън нерви, защото аз всеки ден се напъвам да сменям 100 маски и 1000 усмивки, а то просто приема всичко наготово, без дори да се помръдне. Да, между впрочем, това че не се движи е негов недостатък, но, какво от това…Но чакай! Като се замисля, антипространството ми напомня, че аз сега мисля само отрицателно, т.е. се оплаквам… Още по странно е, че вие стойте тук и ми слушате оплакването. Кви хора сте вие? Как не ме замерихте поне с някой лек предмет? Та аз не съм научил нищо, за бога. Толкова години се гледам в съблекалнята и още не съм осъзнал, че винаги има друг поглед към света. Винаги има решение. И почти винаги обстоятелствата са достатъчно добри, за да се усмихнеш. Така че хора, не чакайте аз да ви мрънкам, не чакайте света да ви бута към щастието, ами просто отблъснете мрънкалниците и намерете красотата в всичко, което ви заобикаля. Е, ако все пак искате да счупите някое огледало, ми се обадете и аз с удоволствие ще ви предоставя моето (засмива се)… Хайде довиждане вече. Аз не съм по дългите приказваници. Пък и не обичам, когато насаждам мое мнение, защото всеки си има свой образ в огледалото и може да вижда в него, каквото си поиска.
  Довиждане, търпеливи хора. Довиждане мое огледало. Аз си тръгвам, но винаги ще продължавам да се опитвам, да премина от другата страна. Там където нашата реалност би изглеждала абстрактна.