Времето

   Защо, когато се  връщаме от някъде, времето винаги тече по-бързо? Дали е защото не мислим вече за пътя, а само за дома? Или  е просто илюзия? Не знам?... И това е защото не съм тръгнал да търся отговора. Но ви вече го търсите, нали? И се надявам да помогнете и мен в това… И така просто погледнете напред и се замислете... сега навън някой заминава, друг пък се връща и за тях може би времето тече различно, но по-важното е, че сега в тази зала времето е спряло и дори сигурно гледа към сцената. Може да стой точно до теб! Знаеш ли? Ако е така просто го хвани и ще станеш безсмъртен. Но пък така безкрайно ще гледаш моята пиеса, което сигурно ще е доста досадно, знам ли? И тук, разбира се, е и иронията – ако го оставим да си тръгне, оставаме кръговрата да ни завърти,  а ако го хванем постепенно ще дойде отегчението. Ни така, ни така, не е хубаво, нали? Но ще си измислим трети вариант и той е… просто да не го приемаме като нещо, което се движи, а като ос, по която ние вървим. За едни тя е права линия, за други крива, но най-добре е май да е кръгла. При първия вариант, както се сетихте, всичко тече праволинейно и еднообразно, при втория човек не знае кой завой ще е за добро и кой  за лошо, а при третия просто нещата се повтарят. Хубавото е, че ние избираме кой ще е. Или по-точно нашето подсъзнание. Когато се връщаме, от някъде, то няма нужда да се лута в странични мисли и избира правата линия (както знаем от геометрията, тя е най-краткия път), когато заминаваме пък е  време за кривата, а окръжността, ли? Тя беше уловката, дами и господа, защото вие не се сетихте, че всъщност винаги си е окръжност, само дето в едни части пътеката е права, а в други крива, но не свършва, защото времето няма край, само човешкият живот има. И това е най-голямата му положителна страна, защото така имаме стимул да живеем истински и както ще разберете, докато тук, където времето е спряло – безкрайността изобщо не забавна. Така че после не се чудете защо искате да напуснете залата, възможно най-бързо, ами просто го направете и след това тръгнете по собствената си линия… Но сега те още тук и аз все още мога да  използвам вниманието ви, за да превърна моите разсъждения в смислени думи, защото, както знаем – смисъла идва с публиката. Така и при времето, като се замисля. Ако никой няма около вас, и нямате някаква задача за правене, времето просто ви изоставя ката нито тече, нито стой на едно място, а просто изчезва. Защото и то, както и публиката, търси интересното. Дали ще го намерите обаче си е ваш проблем. Най-важното е да не си губите времето, така че ако нещо излизайте от тук.Аз няма да ви се обидя, разбира се, но за него не мога да гарантирам, защото просто не знам. „Да не знаеш” – е също характерна особеност на времето. Така то ни поднася възможност да вкусим живота, както, когато човек кара на фарове той просто вижда пътя, но когато ги загаси започва да го усеща, в истинската му същност. Разбира се,  не ви подтиквам да шофирате  без фарове, ами просто ви карам да намерите истинския облик на времето, което преминава около вас. Ще попитате: „Какво общо имаш ти с това?”… Не, аз нямам нищо по различно в себе си от вас. Не виждам в бъдещето, нито пък нещо друго, а просто съм избрал да застана отстрани на линията. Вие хубаво, че се поспряхте, та поприказвах в някого. Ама хайде, че бързам… Не ли странно, че ние хората бързаме, дори когато сме извън времето. Закъсняваме, дори когато няма място, за което да сме тръгнали. И намираме оправдание, за всичко, във времето, дори когато сме извън него!  Хайде тръгвайте по вашия си път и ме оставете тук, защото аз търся друго време, друга линия. И ако не я намеря ще си я начертая, защото искам да имам пълна свобода, а старото време, въпреки че ни оставя избора на формата на съществуване, ни взима най-важното – посоката.
Чао мои предишни спътници. Ариведерчи хора, с еднотипна посока. Довиждане мое предишно Аз. И… сбогом моя любов!!!