Поетът

Поетът, приятел на морето,
простираше ръце към сивата тъма
и молеше се на небето:
„Спаси ме, Нептуне, от тази съдба!”.

Поетът, приятел на морето,
от книгите потъваше бързо, с финес,
и печал изпълваше сърцето:
„Защо излезнах с лодката си днес?”.

Поетът, приятел на клишето,
лежеше там, връз морската тъма,
а стихосбирките, потъващи в морето,
шептяха на раздяла: „Не пишете с лека ръка!”.