Out of space

В лудостта им имаше някакво творчество – обичайното бибиткане и чалга беше заместено от директно спиране и диво техно . Башар направо спираше, когато видеше нещо впечатляващо на тротоара, после надуваше клаксона, за да покаже може би, че и колата иска да я шляпне, а след това тръгваше. Той беше арабин, мразеше Америка и обичаше хората. До него седеше Wiz в синьо (може би от Люлин) и макар че често удряше Башар по рамото и му обясняваше, че кара като селянин, а тук вече сме в центъра и трябва да е по-културен; гледаше дори още по-налудничаво от него и сериозността никак не му отиваше. Единият от тях беше джудист, другия – кикбоксьор; двамата заедно – философи. Мен ме определиха като заложник, а аз постоянно се смеех от задната седалка. Търсихме бар с наргиле. Спряхме в някаква забутана пряка около НДК и се разбрахме да запомним къде е колата, което едва ли щеше да стане,  закономерно бяхме загубили чувството си за ориентация. След това обикаляме около половин час в кръг, докато намерим бара. Наргилето беше с портокал и може би заради това ги изби на сладко кисела романтика:
- Знаеш ли колко ме е яд, братле, имах си всичко: бях бияч на един от многото строежи на баща ѝ, следях да не крадат; тя беше уникална и девствена. Баща ѝ ме беше приел за син и ми даваше повече пари просто за да си имам – заразказва Wiz.
- И после к’во, бате? Чакай, винаги ми се върти главата като пуша наргиле – каза Башар и изпусна дим към вратата на тоалетната.
Седяхме точно срещу надписа WC и аз постоянно гледах към преминаващите жени – всяка със своята си походка и желания, но всички тръгнали към едно и също място.
- К’во „после”, бе братле?
- Абе, ще те ударя, бе бате!
- Не бе, наистина говореше така сякаш ще има някаква отрицателна развръзка – намесих се аз, като още се смеех.
- Има, да, тя каза нещо за майка ми и аз я напсувах, после тя просто си тръгна. Като съм напушен винаги се сещам за нея и ме е яд. 
- Била е чиста, бате, и си я оставил. И аз се сещам за подобни неща като съм така особено когато след това има и наргиле. Не ща да пуша нищо, бате!
- К’ви неща?
- Преди време напсувах една и я отписах, бате. Бях ѝ казал, че, ако отиде в Америка, няма да я познавам, – изнерви се Башар – тя отиде. Който стъпи на тяхна земя вече не е човек за мен, девет братовчеди съм загубил във войната. Ако я вида пак, ще я гръмна, бате!
- И ти си психопат като мене, братле – каза Wiz, после и двамата се засмяха, а след това ме погледнаха в стил Скалата – и аз трябваше да кажа нещо.
- Винаги се занимавам с кучки, човек! – обобщих.
Wiz се засмя отново и ме погледна:
- Докато ходих с нея, спях и със съученички; най-обичах сутрин; но знаеш ли к’ва е идеята? Наричах ги курви, защото аз ги правех такива.
След коментара на Червенокоска, това беше второто нещо, което гениално обясни ситуацията ми, и то по различен начин.
- Евала, бате! Да ставаме освен? – каза Башар.
- Я, Испания пада с 5 на 1 от Холандия – отвърнах аз.
- Футбола е за тъпаци, човек, докато хората умират от глад, те строят
стадиони – ядоса се Башар.
Може би трябваше да го нарека Ману Чао.
Търсихме колата близо час, улиците ни изглеждаха еднакви; само лекия ветрец знаеше пътя.
- Виж как яко подухва, братле, – въодушеви се Wiz – като някоя осмокласничка, нежно, без зъбки. За първи път ѝ е сякаш!
- Да бе, друго си е да е малка, имаше една, която направо искаше да ми го отхапе; беше и женена – отвърна Башар.
- Може да е заради последното, човек – намесих се.
- Не бе, ‘щото е зряла! Разбираш ли, бате?
По-скоро не разбирах. Намерихме някак колата и тръгнахме пак към Студентски.
Нито цинизма, нито ситуацията им беше кой знае колко оригинална, но виж лудостта им си беше, и то доста.