“Огънят изпитва златото и среброто, а човекът с разум отлъчва лъжата от истината" Л - алфата ю - омегата б - братство о - общност в - вечност Ту пардс: или одържевявяне на България или обългаряване на света История за Бог, дето се раждал, после властта го убивала, той възкръсвал - накрая имал дъщеря от проститутка, която ставала царица на Франция - може да измисли само някой, дето смята, че е взел мястото Му.. Но Етна и Йеллоустон чакат за парите на хората: 5лв - художник и идеалист 10лв - франкофон написал буквар за идиоти 20лв - трепал братя по оръжие 50лв - умрял в чужбина богат лигльо 100лв - родоотстъпник създавал лош имидж на България бългащината е обратнопорпоционална на цифрите 2 😊 22 - според Гал СъССом бог Хапи ще се ожени три пъти през идната година Ангелите: ама какво е това "иисус", дето само го повтарят? Мефистофел: може да е някакво възклицание като "ииху". Gott: не бе, просто търсят повод да говорят за себе си.. Докато Георги Илиев и останал...
Имаше дълъг канал или тунел – какво значение имаше, когато сънуваш. Лежах на земята около мен имаше доста хора. Те бяха на някаква улица и играеха на дама. „Когато стигнеш до края взимаш още една“ - говореше. „Нямам повече“ . Аз си гледах вените на ръцете – дланите бяха надолу – мърдайки с пръсти, карах вените да прескачат, бутани от сухожилията. Цял ден мога да правя това. „Да начертаем ново поле“. „За какво, нали ти казах, че нямам повече“. „Той ще ни даде“. Гледаха към мен. Едната дойде при мен: „Виж тук са ме снимали с него“. „Жена ми може да ни види“. „Какво?“ „Аз съм женен за ръката си – тя може да ни види“. Тя се върна при другата. „Абе, тоя няма нищо май. Говори, че е женен за ръката си. Пробвах да го накарам да ревнува, та да ме черпи, ма не стана – или стана – той все си гледа празно“. „Да ходим някъде другаде, ако искаш ти карай“. Събудих се на някаква ливада. Имах белег на лакътя. Нямаше никой. Или пък имаше - видях същите две: „Виж тук са ме снимали с н...
когато очакваше пролет се разболяваше се начумерваше насрещният вятър вярваше че е дърво и му казваше сега не е време за листа така не се чака пролет трябва да нямаш нищо дори мълчание особено него когато идваше пролет търсеше я в есента търсеше я в спомените но веднъж чу глас хей смени си очилата аз ще се родя през лятото тогава дърветата най-силно обичат но аз не съм дърво разбира се че си аз пък ще бъда вятър