Жълтата хроника

Блъскам по секцията, за да събудя Жорж. Звънят и аларми. Накрая след около час му звъни някаква актриса и той става. Пак ще се ходи в Шумен, но този път влакът е на колела. Ботевград, после центърът на света Ябланица и накрая безкраен прав път до Велико Търново.  Безкраен път и безкрайно мрънкане от моя страна. Накрая виждам познатия паметник с трансформърсите , стигнахме. Четенето е почти към края си, но все пак успявам да хвана представянето на Червенокоска. Глас ли бе да го опишеш... Обясняват ми, че дясната ми ръка е здрава. Появява се и Пийвайло  - вече не е с бежовото яке и може би заради това са му дали да си представя книгата. На представянето му си спомням за младите години на Уго Чавес. Пийвайло Чавес ли бе да го опишеш... Оказва се, че с Жорж ще сме съквартиранти с Пиер Кюри у него е и ключът. Отиваме до стаята, там се пие уиски. Пиер ни разяснява, къде е допирната точка между ядрената физика и поезията, но той не знае още, че и Мария е тук, Мария все още Склодовска. Тръгваме за познатия пиано бар, сядаме обаче до някакви пици първо. Появяват се ДАНС-манячката и тази, която не носи презрамки. С тях е и философ от ВТУ, но не Амиго. Двете си взимат философа и тръгват  за някаква къща в небето. Докато вървим за бара, си мисля, че, както Шекспир може да бъде разбран само на сцена, така Пийвайло трябва да е сред бутилки. Той обаче не се появява в бара, може би някъде има протест. Всички говорят за Буковски.  Тръгваме за стаята, Жорж е намерил от някъде играещата си с вятъра от миналата година. Философа пее плевенски рап по пътя. Събираме се на нашата тераса https://www.youtube.com/watch?v=-J9bwNLRiJU  играещата си с вятъра ми обяснява, че иска всички в момента да сме на палатки, после добавя, че имало още едно място под шала, с който се е завила. Вътре Жорж дава втория си шал на друга. През това време от другата страна на терасата Мария вече е срещнала Пиер, двете ѝ хубави очи синеят в тъмното. Ядрена експлозия ли бе между тях да я опишеш...
    На другия ден отиваме да пишем от натура на Преслав каквото и да значи това. В музея НПО-тата са ни оставили само репликите. Червенокоска се разхожда като Джокондата из залите. После отиваме на златната църква. Бухалов ми обяснява, че съвременната поезия е като джаза, след като съм му казал, че си е простa проза. Гледам го като дорийски капител. След това сме на Крепостта или тъй наречения Стар град. Разбирам, че стар град с нови поетеси е като нов бардак със стари ценителки. За малко да си счупя и втората ръка, докато гледам как Червенокоска духа пухче в пропастта. Казват ми да си направя курбан. Пак пишем. Следва пак четене и друго представяне, което пропускам. Софийската бохема едва ли си е вързала черно от този факт. Вечерта сме пак на терасата Мария и Пиер продължават да си обменят електрони, през това време докторките ми обясняват за аборти. Накрая на вечерта питам Пиер къде са двете хубави очи, казва, че спят. Радиоактивността ѝ е още върху него обаче.
С Жорж отиваме направо за награждаването. Песента https://www.youtube.com/watch?v=fJwE8edYEyw вече е демоде. Хегемонията е женска, както и рекламата, само дето чернокосото леко губи позиции срещу русото. Накрая има и групови женски прегръдки и сълзи. Чувствам се като на Miss World конкурса. Само Пиер ни отсрамва.
Жорж се разбира с някоя си Ана да дойде с нас на връщане. Носи шлифер и се сещам, че това е тази, за която се чудя два дена дали не е от ДС. Тя също е участничка, но по важното – актриса. Със сигурност владее левитацията също така. Тръгваме, оказва се доста по-луда от това как изглежда на пръв поглед, а тя изглежда доста лудо, било то с плитки или не. Напомня ми на Мерилу от „По пътя” на Керуак. Слушала  френско и преди Шумен е била в Мароко. Започваме да обсъждаме победителите, били те червенокоси или не, но освен загубени в дебрите на софийската бохема се оказваме и изгубени по принцип. Започват да се нижат села с имена, производни на Коньовица. Анна изпада в лека форма на тежка нервна криза. След около четири часа стигаме  във Велико Търново. Тя се успокоява и започва да чете стиховете си. Може би заради цвета на коса си не бе спечелила. Към 8 се оказа, че има и задръстване пред София, Анна мята коса в сумрака нервно. Най-накрая пристигаме. Тя се изнизва бързо през задното стъкло.
Ще завърша лигаво https://www.youtube.com/watch?v=NrqF3v8JRoE пък и синеоко.