Имам я
“…щом любов нямам, нищо не съм.”
апостол Петър.
Имам я –
в мене гори,
стене,
пищи,
като изгорена трева…
Имам я,
но какво от това!
На мен обич ми трябва –
да знам, че и по нейното тяло
тръпки прокарва,
жадната девица в бяло…
Да знам, че и тя не е цяло!
Имам я –
тя е като дете
плези се,
реве,
храня я с мъгляви надежди.
Имам я,
но към безсмислие ме отвежда!
На мен обич ми трябва –
да знам, че и по нейното тяло
тръпки прокарва
сексуалното желание вряло…
Да знам, че и тя иска начало!
Имам я
и искам да я споделя,
пиша,
думи редя
върху белите листи.
Имам я,
но ръцете ми са нечисти!
На мен обич ми трябва –
да виждам, че и тя не издържа,
следи остава
върху тялото си и поглед извръща
от срам,
но страха ѝ я не пропъжда!
Щом пиша, значи отново съм сам!