Капки
Във тихите капки,
заблудена мъгла,
се крият умело
милиони неща.
Във тихите ноти
лежи твойта ръка
и свири на чело
мелодия една.
Свири я пред мене,
защо ми е на лист,
защо ми е спомен,
не съм толкоз чист,
че да имам време –
огромен къс лъчист,
и да правя помен
на всеки екзорсист,
спасил чужда душа?
Търся капки с ръка
но има само влага –
„Тя” пак се отлага!
В тихите капки,
заблудена мъгла,
пишеш сама нещо…
Ако искаш, ела!