Танцувайте
Тоя светофар няма ли да светва вече…Може да се прибера пеша! Да, наистина това ще е идеално, предвид обстоятелствата. Или не, дай да си ходя по-бързо и да се къпя – водата ще запечата впечатлението дълбоко в мен. Какви движение? Какво въображение? Тая е велика, жалко че трябвам да чакам да умра, за да я видя…Е най-накрая светна…За к’во търча - няма да ме сгазят…
- Какво правиш?
- Мисля!
- Може би, на глас?
- Не, все пак има хора около мен?
- Колко закостеняло!
- Колко си шантава!
- Какво гледа?
- Одеве ли, светофара!
- Питам сериозно!
- „Пина”.
- О, пак ме учудваш.
- Едва ли съм го правил и друг път.
- Правил си го!
- Къде?
- Чакай малко…
Тая пък каква е? Позната ми е, май ме гледаше странно, докато плясках, или пък не. Знам ли…напоследък съм се разгонил – всяка втора ме гледа странно…
- В публиката!
- Значи наистина си ме гледала странно!
- Какво? Не! Просто те огледах.
- А, значи съм си откачен!
- Ми, няма лошо.
- Има, защото явно още съм си с очилата за 3D и ти си халюцинация. Не може така някой да заговаря друг на улицата и то, само защото го видял в публиката.
- С това ограничено мислене сигурно си в потрес след „Пина”. Той направо е разбил закономерното ти мислене.
- Ти си го гледала, явно?
- Ми, разбира се, как без него.
- Аз пък гледах два пъти твоето представление.
- Мое ли, по-скоро е на Ибсен.
- Все тая разбра ме.
- Танцува ли ти се.
- Не го мога аз това?
- Просто млъкни, докато те водя към залата.
- Ти ще изнасяш монолог, явно.
- Не, трябва ми тишина.
Господи, луд ли си! Как винаги уцелваш най-шантавия момент, за да изтървеш някой ангел. Поне хубавото е, че мен целиш. Благодаря!
- Сега ще шептим ли?
- Ми, благодарих на някого.
- О, дано и на мен благодариш.
- Знае ли човек, жените са непредвидими.
- Като те гледам си говориш наизуст.
- Да говориш е трудно, особено когато ти се блещи няква от НАТВИЗ срещу тебе. Вие сте респектиращи в лингвистично отношение.
- Не просто ти си странен. А, и защо говорим, не сме стигнали още.
Тоя бил ламандарка, но иначе става диалога, даже сякаш го е писал някой драматург…Къде вървя всъщност, та там сега е заключено, пък и в танците не ме бива!
Ще бъде интересно!
- Сега ти започна да шептиш.
- Мрънкам си.
- Да и аз така ще казвам, когато си говоря сам.
- Оф, когато това което мисля е въздействащо, не мога да се сдържа и го казвам на глас.
-А, добре. Впрочем ще ме учиш да танцувам ли?
- Знам ли какво ще правя. Дано да не си пълен инвалид.
За Бога, той сигурно е по-добре от мен в тази област, пусти актьорски маски пак ме подведоха, но като съм почнала да съм решителна ще карам така докрай.