108

Нещата загрубяха още в автобуса, където обясниха на Лиса историята за хамстера и Ричард Гиър. След това, докато играеха на животни с „О”, Хоумър измисли животното „окточеп” в типичен за него стил. В почивката на бензиностанцията седяхме върху решетка, която вибрираше, което беше дивидент само за Лиса като единствена жена наоколо. После последваха още 2 часа отегчително пътуване и осъзнаване от моя страна, че съм си взел безалкохолна бира, което задълбочи депресията. Накрая стигнахме до една ливада, слязохме от автобуса и отидохме да ядем до една река. Аз се замотах, обикаляйки около шведската маса, и понеже нямаше място при Пабло и мечоците, седнах при напълно непознати, които ще нарека: Стийв Возняк, Синия шаман и Кени Арканà. Говореха някакви общи неща, но изведнъж Стийв сподели, че една от приятелките му го била напуснала, казвайки му, че е прекалено умен, аз развалих обета си за мълчание, казвайки, че просто си е търсила повод. Това се видя смешно на Кени и взе да ми се радва. Впоследствие изръсих и други простотии, всички се смяха, а шамана ме обяви за хейтър, което си бе един вид аксиома за мен. Кени пък обясняваше, че съм щял да стоя до нея на вечерята и да ѝ бъда кавалер. Бях заел шутовска роля, което не знаех още дали щеше да ми помогне. Впоследствие обяда приключи и започнаха игрите: имаше масови прегръдки, държане за ръце и надуване на балони. Белия магьосник, Лиса и Кени се наливаха през цялото време с бира, за да преживеят това. След това обикаляхме из гората, видимо неориентирани, Белия магьосник обясняваше, че може да съберем по 10 лева и да си викнем стриптизьорка,  французойките казаха, че няма да плащат за това, Белия обясни, че и за тях ще има по нещо. През това време Кени и Лиса бяха останали назад, за да пикат. След това Белия обясняваше, че искал да стане диджей, аз си го представих в Pacha в Ibiza, крещейки „Y'all know I like it warm and wet...”. Кени през цялото време се разкарваше по клин из гората. Цялото обикаляне приключи на друга ливада, където раздаваха шампанско. Най-накрая се настанихме в хотела. Аз заспах. Закъснях за вечерята, тясната тъмно синя рокля на Кени беше отдавна накарала всички места около нея да бъдат заети, да не говорим, че и Лиса (седяща до нея) със своята черна рокля с червена панделка приличаше на подарък, но не знам за кого предназначен. Французойките също се бяха подготвили подобаващо, Митьо Пищова би напълнил агне, ако ги видеше. Аз седнах на маса, на която имаше малинова ракия. По едно време Кени каза, че ме била изпуснала тази вечер и там някъде в мен малко бяло зайче умря от мъка.
Хоумър влезе като Rick Ross в дискотеката, всички вече бяхме там и дънеше точно като за него хип-хоп. Белия маг се раздаваше най-много и зареждаше всички останали. Появи се обаче и някой си Зоро, който през цялото време се разкарваше с бутилка водка и се мяташе като тюлен наляво-надясно – само той му беше конкуренция. В моментите когато Кени се качваше на дансинга обаче всички около нея ставаха видимо доволни и палеха към Слънчака. Когато минахме на чалга само един от чужденците с нас (най-едрият) уцелваше гюбеците, ще го нарека Тони в чест на кмета на Студентски. Та Тони парираше атаките на тюлена и донякъде смогваше на Белия, въпреки че той беше наистина неузнаваем. Пабло пък мереше бицепси с охранителите. Някъде към 3 си тръгнах и пред вратата срещнах шамана, който водеше и моли. Тръгнахме да се търкаляме към хотела. По пътя срещнахме баронесата заедно с Борн и въпросния Тони. Тони беше вече толкова пиян, че обикаляше като пчеличка наляво-надясно и викаше “Уииии ”. Баронесата само знаеше къде е и ни водеше авторитетно към хотела,  през цялото време обач обясняваше някакви неща на Борн, който едва ли разбираше предвид измерението, в което се намираше. По едно време изостанахме и баронесата се изгуби напред. След около половин час бяхме във фоаето на хотела, а там  баронесата  водеше полемика с Белия магьосник. Някой спомена, че сензорите не могат да работят с къс кабел и Белия маг я пита дали знае какво е “машала”, отначало тя взе да превежда думата, но после той ѝ показа с ръцете си как се проверява дали има достатъчно дължина, за да извика хипотетичната госпожица „Машала!”. Всички бяха на мотика видимо. Белия сподели на Баронесата, че нямал нищо против, ако тя наруши етичния кодекс тази вечер. Шамана ми каза, че ще бъде яко, ако всеки работен ден всички бяхме такива. На другия ден освободих стая 108 и легнах в автобуса.
Хотела щеше да запази тайната дали някоя беше извикала „Машала!” тази вечер.