Слушаше Лара Фабиан и четеше Бегбеде. На френска вълна беше и лакътят му, който пееше Je T'Aime на металната планка, но нея вече я нямаше. Любовта им не беше траела 3 години, а само една. Всичко беше свършило за един час и то с местна упойка. Всички са кучки, дори и металните планки, мислеше си. И все пак може би младата лекарка от третия етаж не е. Баба му бе казала да си намери лекарка. Смяташе да я послуша най-накрая. До обят на съседното легло имаше свещеник. Той беше първият човек от Ботевград, който не му говореше за сензори. Брал върба за Цветница и паднал със стъбата. Свят човек. Докторът го наричаше викинг, заради брадата. Вместо кораби той имаше няколко тира, прекарваше товари за Гърция. Гръцки беше научил, докато бе учил богословие в Атина. Докато си говори с него се сети за Казандзакис и "когато една жена заспива сама това е грях за всички мъже".А най-важният въпрос сега беше дали докторката заспиваше сама..
