Махало

 

ти

там

запознавайки се

искаше

тъмнината ми

сега 

когато

сме

заедно

си светла 

и

шумна

 

прибрах се

в теб

за да открия 

че мога

всичко

особено в сряда 

не говоря 

за това 

само те наблюдавам

разделечаваме се 

като махало

и късно вечер

когато те няма

осъзнавам че

тракането

по стената 

не е нечие щастие

ами просто 

разкачена жица

връзвам я

както ще вържа и теб

когато отново

поискаш тъмнината ми

Някога

някой

иска

някоя

ахилесовата си пета

няма те 

искам

нищо

антракт 

не говоря 

има те 

някъде

артистична

неканена

извор 

на

азбуката ми

нежна 

и черна 

неразбрано червена

артерия 

но 

измамно

нарязано

аз

някой

иска

някоя

ахилесовата си пета

Къдраво сгушена

сгушена в тъмното

както

само ти можеш

да изпъваш тъмното

в мен

изгоряла

гола

далеч

посрещнала Слънцето

с молитва

донесена от солта

косата ти

ми говори

винаги ще е така

а сега си тръгни

утре

завинаги

без планове

ще сме

ще си

тук

под дърветата

в мен

в теб

както само ти можеш

да изпълваш

луната в очите ми

ми каза

тъмнината

когато е къдрава