Летописи
В царството на белите никой не признаваше върховенството на сина (както ние), защото той беше само пълководец в техните очи и бе далеч от величието на баща си. И с това свое вярване не потъпкваха миналото и дедите си. Те не променяха символите и не се кланяха на новото, ами го приеха само за да ги приеме света. И докато ние рушахме старите храмове и върху тях издигахме нови, те просто смесваха настояще и минало и така обрекоха бъдещето на себе си. Бъдеще, което ние решихме да им отнемем. Заличихме тяхната история и нарекохме народа им чергарски, безписмен и варварски. Но докато жените им раждат деца и децата им имат уши и очи те ще чуват звуците на предците си и ще виждат знаците по земята. Така винаги ще знаят несъзнателно, че при тях първо дойдоха учителите и разказаха им за баща ни, а после при нас; че те бяха наши учители и че ние взехме знанията им. Но за да не го осъзнаят и с разума си трябва да разделим народа им: едната част да бъде под наша власт, а другата да приеме вярата на тези, които се кланят на луната. Така ще ги направим осиротели и слаби, и сами ще търсят спасение от нас. Братята им вече паднаха под властта на мечката (която прие нашето тълкуване на вярата) и там ги имат за мръсни и друговерци, защото в миналото, подтикнати от нас, приеха вярата на лунните. Тези, които останах при нас пък ще опозорим, разделяйки територията им на отделни държави, защото тежко на тоз народ, чиито части се считат за различни народи. И в бъдещото, бъдеще което баща ни беше отредил за тяхно господство, те ще се карат със съседите си за знаците и символите и всеки ще казва, че са негови, не знаейки, че някога всички са били един народ. Братята им пък ще бъдат оглозгани от мечката, която ние ще представяме за наш враг, но всъщност ще ѝ помагаме.
Ето така ще заличим народа на белите, защото те не признаваха върховенството на сина и триединната догма, ами почитаха истинската вяра, която ние още в началото изопачихме и променихме, а после обявихме война на всички, които не бяха съгласни с нас.
Под нашите червени плащове легнаха много народи, скоро ще легнат и белите, защото ние подарихме създаването на азбуката им на мечката, звуците и символите им на съседите (които вече се считат за други народи), а братята им на тези, които почитат луната. Сега остава да намразят себе си и ще бъдат победени.