Риба
Интересен плакат си намерих онзи ден, докато си ровех пясъка, моят любим пясък.
EXPO 2012 – Yeosu, Южна Корея
Заглавие (на английски): EXPO2012 YEOSU КОРЕЯ
Заглавие (Корейски) 2012 여수 세계 박람회 / 2012 丽水 世界 博览会
Председател на Организационния комитет: Канг Донг-Сук
Тема "Живият океан и крайбрежието"
Песен : „Memories of the sea” , изпълнена от UI
Талисмани: Yeony, Suny
Място: новото пристанище на град Yeosu, с площ: 1740000 ㎡ , провинция Южна Джеола, Корея.
Изложбена площ: 250,000 ㎡
Дата: 12 май, 2012 г. ~ 12 август 2012 г. (93 дни)
Очаква се Корея да спечели 12.2 трилиона долара от продажба и 5.7 от добавена стойност, ще бъдат назначени около 79 000 служители
Посетители: 8,000,000 души, около 100 държави и 10 международни организации
Участници (до 23 октомври, 2011г.): 103 страни и 8 международни организации.
България я няма!
Последното не го разбрах, може би защото бе добавено на ръка, знам ли. Все пак си тръгнах радостен от находката, защото това цветно нещо щеше да привлича моите любими малки жертви и може би щях най-накрая да похапна по-обилно. Следователно аз зачаках. Изведнъж обаче видях ръка, която бъркаше във водата. Веднага разбрах, че тя е на българска студентка, дошла тук миналата пролет… Ако се чудите как съм толкоз прозорлив, спомнете си фразата: „Рибата не мисли, защото тя знае всичко” , забелязана в един филм („Аризонска мечта”) на любимеца на всички непушещи същества: Емир Кустурица. Та, тя явно беше изпуснала въпросния лист, носещ ми наслада, и сега си го искаше.
- Какво значи последното? –запитах я аз, леко обиден
- Няма да ги има моите хора!
- И моите взеха да оредяват, споко! – отвърнах аз и ѝ помахах с опашка.
Вече бях приятелски настроен, видял, че и тя бе като мен. След това продължих:
- А какво ще правят горе?
- Ами, дълго е… Ще обсъждат намирането на баланса между опазването и използването на океана; ще има изкуства, свързани с морето; идеи за морски градове (самите павилиони) и бъдещи цивилизации; а, и нови технологии за използване на океана.
- Много сбито.
- Ами, като за риба е достатъчно – засмя се тя и изпусна още нещо.
Сега пък беше някаква рисунка.
- О-о-о, подай ми го, това е картата на изложението – каза ми учтиво тя.
Аз обаче го завлякох на дъното и започнах да го разглеждам. То беше за съжаление едноцветно и имаше следните сгради: Корейския павилион, Интернационален павилион, павилион на световните организации, морска градина с формата на „О”, издигаща се вертикално; дигитална галерия за изкуства; затвор, пардон „аквариум” и някаква кула. Всичко беше красиво и приятелски настроено към нас, но…
Замислете се! Колко ли още ръце щяха да си търсят боклуците след няколко месеца тук?
Тя не след дълго си тръгна, хвърляйки първо няколко камъка към мен. Аз зачаках и не след дълго наистина се появиха много малки риби.
Сега, на пълен корем, осъзнавам, че тя щеше да нарисува и още сгради, ако ѝ бях върнал листа, но… Всъщност ние рибите нали не мислихме. Да се оправят. Аз явно не съм забравил още да чета на английски и корейски, което е хубаво, пък те нека си мислят, че ние рибите си отваряме устата просто ей така . Ще ги видим какво ще измислят …
Песента на “k-pop”-ката поне е готина: http://www.youtube.com/watch?v=eMVLNwXxcU0