Цигара

   „Защо живеем в самота?” – попита студента, докато пушеше сам на прозореца. А междувременно в съседната стая самотна колежка гледаше телевизия. Ще си кажете: „Ха, ето стана романса!”, не, дами и господа, няма нищо да стане, докато всички ние не спрем да „пушим сами на прозореца” и започнем да… Тук зацепвам винаги, за бога, защото продължението не е просто – „ да станем по-социални” или „да спрем да пушим”, ами е нещо друго, което ми отбягва. Но… нека да започна от началото, т.е. от върха на цигарата. Ох, ох тук е доста горещо трябва бързо да стигна до другия край, но не…чакай, не издишвай… тъп пушек (кашляне), сега обаче е моя момент да вляза във вътрешността му. Готово той нека си се трови, а аз през това време да се залавям за работа. От къде да започна?...Хайде от сърцето, че като ви гледам сте любители на романтичните истории. Така, какво имаме, една несподелена любов ето и още една… банална работа за сега. Я, да видя тук. Ха, нещо е доста завързан този пакет. Тази опаковка е сигурно дълга 500 км…(размотава я). Само някакъв глупав лист ли ще има вътре – жалко… (дига плика)… „Балчик”. Тоя па в града ли е влюбен? А, не, чакай това ще е нейния град. Хайде радвайте се фенове на турските сериали, имаме си трагична история: две несподелени и една отдалечена любов. Каква комбинация, нали. Но това обяснява начина, по които той пуши – сякаш искаше с вдишването да се доближи до нея, а с издишания въздух да я прегърне. Колко красиво го описах, нали… но нека да продължавам. Тук звучи някаква музика, явно си има и озвучаване (засмива се). Не, бъзикам ви, това е пак обичано от него нещо. При което обаче няма драма, няма разстояние и усложнения, а просто музика си тече като река и хубаво, че е така, защото именно по нея стигнах толкова лесно до тук. Сигурно и в неговия живот тя играе ролята на компас, но да не се отплесвам в заключения, защото ме чакат по-важни места… Така ето вече съм в белия дроб (изкашля се ). Глупак съм си аз. Глупак! За какъв дявол дойдох тук, та той сега пуши…но нищо де поне да се разровя в мъглата все пак: Ето някаква снимка! Каква ли ще е?... А, това са някви пияни индивиди и нещо се чекнат. (обръща я отзад)  „Всички сме еднакви в този свят - царство на порока!” – този пък философ ли е бил, жалко. (поема от дима) Тук е много готино само, защо ги няма моите хора, та да опънем една маса, епа. Епимено!... Но чакай къде ми е лицето? Какво правя тук? Защо нямам пиене? (пада и заспива, а постепенно димът се разнася… след малко отново идва в съзнание) Чакай. То и мен ме има на тая снимка. Ето тук този, който танцува сиртаки. Колко съм зле. Колко жалко е, че не мога без тези неща, но човешко е все пак. Хайде да отивам в стомаха, там може от киселината малко да се по отпусна.