Реквием
Точно когато Луната, Марс и Венера образуваха равностранен триъгълник, реших да отида на Реквиема на Моцарт. Беше вторник. Беше около Бабинден и като цяло не бях ходил от отдавна в залата. Взех билет за втори балкон. Взеха ми осемнадесет лева. Малък парен чук ме удари зад ухото. Все пак реших да оцелея. Закътерих се по стълбите - всичко беше лъкаво. Бивша сервитьорка от Добрич ми провери билета. Бивш национален състезател по мотоциклетизъм ми взе якето. "Поне е свикнал с шума" - казах си. Вътре беше почти празно. Седнах посредата. След малко пред мен седна някаква с камера. Казах й малко да премести триножника. Тя отвърна, че е част от екипа. Започна. На първата пауза се изтърсиха двайсетина лемура и три хипопотама. Хипопотомите седнаха пред мен, до тязи с камерата. Пляскане. Жена от долния балкон изрева, че не се пляска. На следващата пауза влязоха още няколко макака и една морска крава. Кравата блъсна шумно вратата. Пляскане. Жената отдолу изпсува, обеснавайки, че не се пляска на паузите, ами чак накрая. На третата пауза нахлуха стадо глигани, кравата излезе, за да говори по телефона и пак блъсна вратата. Пляскане. Жената вече нищо не каза. Аз взех да наблюдавам фауната наоколо - беше задушно. Представих си себе си като мангуста и също веднъж плясках заедно с мнозинството. На следващата пауза снимах никой не влезе. Накрая всичко приключи пак с пляскане.