Алистер Кроули поискал от дявола и той да стане да стане дявол - дяволът разбира се му отказал. Блаватская поискала да стане богата - дяволът и дал да говори с мъртвите. Алберт Пайк поискал да знае всички езици - дяволът му дал да знае 20 мъртви и 20 живи езици. Сред тях обаче нямало църковнославянски, та Алберт наел Дънов да му превежда. Дънов поискал да е самия Бог - дяволът му се изсмял и го заклел, че ще е плагиат на Блаватская. Последвали хиляди музиканти, които искали едно и също - дяволът си направил стандартен договор. Когато Бог, преди Страшния съд, попитал дявола "Как са хората" - дяволът му казал "Само искат!".
когато влезе беше есен очакване за залез и тревога представих ти се отдалеч усетих мирис на душа изгонена в дъжд от сълзи от родните цвете от пчели раздаващи мечти очаквани очакващи очакване за доброта във всеки дъх потокът обгръща краката ти ако беше дърво щеше да си череша сочна и сглобена от хиляди сърца по двойки сплетени блестящи над лятото ти си май когато вали кокиче което пронизва кората на стария бук ти си надписите след филма на който съм плакал когато остана се върна луничката в живота ми и носа ми вече е цял
Аз (по често ще бъдe „ние” обаче, понеже чайките искат парче от славата), водораслото, преди няколко дни случайно попаднах на една Flash-ка, захвърлена на пясъка. Дълго се чудех ...