Пеперуди

Луна е градче в североизточна Европа, някъде там в земята на големите езера. В това градче преди много години живеело малко момиче. Тя била със сини очи и дълга руса коса – нищо необичайно за тези ширини. Нейното име било Селена (малко по-необичайно).
Селена знаеше, че в Луна има много пеперуди. Те бяха най-обичайното нещо в тази земя – бяха навсякъде и по много, както при нас навсякъде и по много са глупаците. Някои от пеперудите живееха близо до цветя, някои – близо до жени. На всеки осми март пеперудите си правеха фестивал на една голяма горска поляна. Едната част от тях говореха за праволинейността на цветята и затова как те правят едни и същи неща всеки ден, а другата – за женската спонтанност. Като цяло обаче разговорите им бяха пълни с предразсъдъци и те виждаха само чуждите недостатъци.
- Те са много тъпи, – казваше втората група – не стига че нямат прашец, ами и постоянно ни блъскат с ръце.
- Нямат ли!? Сигурни ли сте? – изумяваха се другите. – Цветята имат, но пък са много прагматични и скучни.
По същото време Селена береше ягоди на същата поляна и настървено ги буташе в устата си  - тя беше живо момиче и когато не уцелваше, мажеше радостно ягодите по бузите и носа си.
- Вижте поредната блондинка – каза една от пеперудите, гледайки Селена.
- За блондинките поне сме сигурни, че нямат прашец – отвърна една зелена пеперуда.
- Нямат... нямат... нямат – заповтаряха всички.
- Но може да я попитаме как са жените по другите градове, тук е ясно че има само руси, а те нямат – каза зелената.
- Нямат... нямат... нямат.
- Да я питаме, хайде!
- Хайде... хайде... хайде.
Очевидно пеперудите обичаха да повтарят, и друго бе очевидно – зелената беше местния лидер. Когато обаче се приближиха до Селена и видяха нейната червена уста, се развикаха:
- Защо ядеш от нашите ягоди, върху нашата поляна?
- Какво?
- Оф, блондинка... Това е нашата поляна. Разбираш ли?
Глупаците винаги имат нещо, което смятат, че е само тяхно.
- Не! Аз идвам всеки петък тук и ям ягоди. Кои сте вие?
- Ние сме пеперудите! – казаха вкупом те.
- Какво е „пеперудите”? – отвърна Селена и взе да прибира останалите ягоди по земята в джобовете си.
- Не знаеш кои сме ние?
Те бяха и самовлюбени, разбира се, и започнаха яростно да я хапят. Селена обаче ловко започна да ги удря, подобно на тенис топки, с дългата си руса коса. Ягодите я бяха направили силна и тя се забавляваше. По-голямата част от тях западаха зашеметени по земята, но зелената, видимо най-ловката, успя да се вмъкне в устата ѝ, а впоследствие заживя в корема ѝ.
На всеки осми март пеперудата започваше да лети в корема ѝ (търсейки поляната), и той я заболяваше. Селена реши да нарече този ден „Деня на жената”, за да ѝ се радват и да я утешават. Пеперудата обаче летеше понякога и през друго време – може би когато тя се влюбваше, може би когато плачеше. Въпреки ограничеността си пеперудите разбираха от чувства, но за тях, както знаем, прекалено многото знания само пречат.