Дъждовните

Мантинели от бели пухове. Път през дъжда. Дефиле за детето. Лабиринт за порасналия. И тела, дефилиращи голи тела, обвити в цвят. А в деличината, екрани от злоба и тътен от страст –  саундтракът на живота.
Така ги видях аз.
  
     А те… Те бяха просто капки, падащи от далечен океан върху моята безпътица. Течащи към ямата на съвременния идеал, с настървеността на моряк; забравил за скорбута и плъховете; и се плискат във всеки един камък от компресирана злоба. Те са цветни, но плачат за черно-бялата простота детските мечти. Те са оазиса около който летят чайки, миришещи на умряла риба.  Те са дизайнери и правят цветен коридора на бетонената утроба.
Това каза разумът и си състави списък:

Жажда по смелостта им. Угризение от влагата. Утопия. Слънчасала удовлетвореност. Оставена карта. Човешки фигури. Карикатури от думи. Библиотека на измамения. Дърво на живота.