In principio erat Verbum

Водят ме 'за ръчичка' до танцувално сборище на паневритмия до хотел Москва. Ходим близо час – рано сутрин. София. Няма още кой да те псува, че пресичаш. Няма напрежение. Няка...

Етичният кодекс на фирмата  свършваше на върха на краката ти; сензорите, които правехме,  не издържаха на термошока ѝ -  бяха я наели само защото по нея калибрираха друг...

За четвърта поредна година и за последен път пътувах към Шумен за фестивала. Беше около 7:00 и излизахме вече от София, зеленото беше в чантата, както и зарядното за телефона, имаше и още тривиални неща; нямаше обаче познати лица наоколо – пак бях в различния вагон. Този път реших да не обикалям по влака, ясно беше, че ще има поне няколко човека, но някак ми хареса те да си останат само възможност и да не виждам реалните им лица. Зачетох биографията на Mano Chao, почти четири часа това правих, освен това пуших в тоалетната и гледах през прозореца – все обичайни неща, нещо ново беше само параноята, която си набих покрай полицаите, които обикаляха наоколо. Зеленото вече явно ми идваше в повече. В Шумен на гарата първия човек, когото видях, беше Джия, освен невероятно къдравата си коса, носеше и китара. След кратко обясняване тръгнахме по релсите – това беше доста кратък път, другите обаче си останаха на гарата, за да чакат такси.  Сред тях успях да мерна el presidente и трите влъхви, ...

Имаше дълъг канал или тунел – какво значение имаше, когато сънуваш. Лежах на земята около мен имаше доста хора. Те бяха на някаква улица и играеха на дама. „Когато стигнеш до края взимаш още една“ - говореше. „Нямам повече“ . Аз си гледах вените на ръцете – дланите бяха надолу – мърдайки с пръсти, карах вените да прескачат, бутани от сухожилията. Цял ден мога да правя това. „Да начертаем ново поле“. „За какво, нали ти казах, че нямам повече“. „Той ще ни даде“. Гледаха към мен. Едната дойде при мен: „Виж тук са ме снимали с него“. „Жена ми може да ни види“. „Какво?“ „Аз съм женен за ръката си – тя може да ни види“. Тя се върна при другата. „Абе, тоя няма нищо май. Говори, че е женен за ръката си. Пробвах да го накарам да ревнува, та да ме черпи, ма не стана – или стана – той все си гледа празно“. „Да ходим някъде другаде, ако искаш ти карай“. Събудих се на някаква ливада. Имах белег на лакътя. Нямаше никой. Или пък имаше - видях същите две: „Виж тук са ме снимали с н...

имаш един часовник навиваш го около някого 40 часа остават до края имаш една съдба чакаш постоянно нова 38 часа остават до края имаш един дом оставаш го заради пари 36 часа о...

Ти си измръзналия пръст на Джак, търсещ чужда ръкавица, за да се стопли. Роуз е пияно, което скрибуца в нощта, потъвайки. Язовира е твърде малък, за да има кораб. Оцеляваш. Кат...

- Когато мъжете са заели поза "молещо се куче", ти в поза "кобра" ли си или правиш слънчевия поздрав и огряваш всички? - Зависи от мъжа

Бяха се появили по средата на нищото. Тя замина за Русия, той за Америка – имаше още какво да се прави по тях. След студената война двата полюса се бяха разбрали да създадат две същества, които да поддържат мира и да предотвратява бъдещи войни. Как щяха да го правят ли? Ами като цяло доста просто – със съществуването си. Те бяха създадени от ДНК, взета от праисторическа гробница и РНК взета от кръвта, събрана от цял свят – разбира се от неслучайни хора или по-скоро пратеници. Има доста книги, които обясняват как на земята имало паднали ангели, които помагали и тн. Таза книгa не за тях, ами за това, което те създадоха, за да ги обединява, защото тъй наречените „Управници на Света“ не се разбираха помежду си. Или пък това беше само като оправдание за пред хората. Не знам аз. Може би просто им бяха казали отгоре, че е време да се върнат назад към корените, за да приемат планетата Земя като пълноправна. Всичко това звучи налудничаво, но няма голямо значение това за мен, от една година с...

Разбирайки че нито тя, нито пък Годо ще дойдат; извика три пъти "Върви в манастир!" под прозореца ѝ и се завърна във Витенберг

В очакване на смъртта на спомена, носиш торби със сухи пасти, солети, череши и жито. Разминаваш се с тълпа от подобни на теб, пътя минава през гарата. Релси, забравили какво ...

Слушаше  Лара Фабиан и четеше Бегбеде. На френска вълна беше и лакътят му, който пееше Je T'Aime на металната планка, но нея вече я нямаше. Любовта им не беше траела 3 години, а само е...

Аз (по често ще бъдe „ние” обаче, понеже чайките искат парче от славата), водораслото, преди няколко дни случайно попаднах на една Flash-ка, захвърлена на пясъка. Дълго се чудех ...